Имала една майка мъничък син, който един ден откраднал яйце.Занесъл той яйцето при своята майка, но тя била непредпазлива и дори не ги попитала от къде го е взел...
След време, когато детето поотраснало още малко, откраднало една кокошка и я занесло при своята майка.Но жената отново нищо не го попитала...
Така детето носело разни неща, а жената въобще и не го запитвала за техния произход!
Дните и месеците отминавали и кражбите на детето нараствали.Най-сетне той се превърнал в прочут разбойник. Започнал да извършва обири по пътищата, на кервани...
Той се превърнал в голяма напаст за страната.
Един ден изпратили войници подир него, които го уловили.Той бил осъден на смърт...
Преди палачът да му отсече главата, го запитали:
-Какво е последното ти желание?
Главатарят на разбойниците повдигнал високо своите кървави очи и казал:
-Доведете майка ми тук, искам да й кажа нещо!
Угрижената майка била доведена при осъдения на смърт син.Тя се приближила към него, като от очите й се сипели сълзи:
-О, синко, какво е твоето завещание?- казала тя.
А желанието на сина било да даде един важен урок!Той се усмихнал и казал:
-О, майко, изкарай своя хубав език, за да го целуна за последно!
Клетата жена притиснала своето треперещо сърце, изкарала своя език и се приближила, за да го целуне нейния син.
Синът разбойник изведнъж отхапал езика на своята майка и го изплюл на земята.После казал:
-Хайде, палачо, свърши си работата!...
Дори палачът, който видял положението на жената я съжалил и намръщена рекъл:
-О, злодей, какво направи?Дори в последните си мигове вършиш зло!
Разбойникът казал:
-Единственото добро, което съм извършил, е че отхапах езика на моята майка. Този език, така както въвлече мен в смъртно наказание, така той стана причина и за бедата на моята майка. Затова аз я спасих от този-беда!Ако преди време тя ми бе давала наставления с този език, че кражбата е нещо лошо, и не си бе премълчавала, то аз сега нямаше да бъда злодей, а тя нямяше да бъде майка на разбойник!